миротворял

Речник на българския език

1. миротворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

миротворял е производна форма на миротворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. миротворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

миротворял е производна форма на миротворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).