миротворил съм

Речник на българския език

1. миротворил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

миротворил съм е производна форма на миротворя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. миротворил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

миротворил съм е производна форма на миротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).