миротворило е

Речник на българския език

1. миротворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миротворило е е производна форма на миротворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. миротворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миротворило е е производна форма на миротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).