миротворило

Речник на българския език

1. миротворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миротворило е производна форма на миротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. миротворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

миротворило е производна форма на миротворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).