миротворило
1.
миротворило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
миротворило
е производна форма
на миротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
миротворило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
миротворило
е производна форма
на миротворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).