миротворила

Речник на българския език

1. миротворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

миротворила е производна форма на миротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. миротворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

миротворила е производна форма на миротворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).