миротвори

Речник на българския език

1. миротвори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

миротвори е производна форма на миротворя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. миротвори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

миротвори е производна форма на миротворя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. миротвори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

миротвори е производна форма на миротворя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. миротвори — повелително наклонение, ед. ч.

миротвори е производна форма на миротворя (повелително наклонение, ед. ч.).