миросвало

Речник на българския език

1. миросвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миросвало е производна форма на миросвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. миросвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миросвало е производна форма на миросвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. миросвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

миросвало е производна форма на миросвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. миросвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

миросвало е производна форма на миросвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).