мирвахте

Речник на българския език

1. мирвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мирвахте е производна форма на мирвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мирвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мирвахте е производна форма на мирвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).