министърка

Речник на българския език

министърка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нис-тър-ка
членувано ми-нис-тър-ка-та
мн.ч. ми-нис-тър-ки
членувано ми-нис-тър-ки-те
звателна форма ми-нис-тър-ко