министерствало

Речник на българския език

1. министерствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

министерствало е производна форма на министерствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. министерствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

министерствало е производна форма на министерствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. министерствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

министерствало е производна форма на министерствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. министерствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

министерствало е производна форма на министерствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).