минирахте

Речник на българския език

1. минирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

минирахте е производна форма на минирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. минирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

минирахте е производна форма на минирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).