минирахме

Речник на българския език

1. минирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

минирахме е производна форма на минирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. минирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

минирахме е производна форма на минирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).