минимизирало

Речник на българския език

1. минимизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

минимизирало е производна форма на минимизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. минимизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

минимизирало е производна форма на минимизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. минимизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

минимизирало е производна форма на минимизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. минимизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

минимизирало е производна форма на минимизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).