минел

Речник на българския език

1. минел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

минел е производна форма на мина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. минел — мин. деят. несв. прич. м. р.

минел е производна форма на мина (мин. деят. несв. прич. м. р.).