миндерлък

Речник на българския език

миндерлъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. миндерлъ̀ци, (два) миндерлъ̀ка, м. Предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение.

Грешни изписвания (3)

  • мендерлък
  • мендирлък
  • миндирлък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мин-дер-лък
непълен член мин-дер-лъ-ка
пълен член мин-дер-лъ-кът
мн.ч. мин-дер-лъ-ци
членувано мин-дер-лъ-ци-те
бройна форма мин-дер-лъ-ка
звателна форма