мимолог

Речник на българския език

мимолог съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мимолок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-мо-лог
непълен член ми-мо-ло-га
пълен член ми-мо-ло-гът
мн.ч. ми-мо-ло-зи
членувано ми-мо-ло-зи-те
бройна форма ми-мо-ло-зи
звателна форма