мимикрира

Речник на българския език

1. мимикрира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мимикрира е производна форма на мимикрирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мимикрира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мимикрира е производна форма на мимикрирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мимикрира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мимикрира е производна форма на мимикрирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).