милвахте

Речник на българския език

1. милвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

милвахте е производна форма на милвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. милвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

милвахте е производна форма на милвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).