мизерувал

Речник на българския език

1. мизерувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мизерувал е производна форма на мизерувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мизерувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мизерувал е производна форма на мизерувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мизерувал — мин. деят. св. прич. м. р.

мизерувал е производна форма на мизерувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мизерувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мизерувал е производна форма на мизерувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).