миело

Речник на българския език

1. миело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миело е производна форма на мия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. миело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

миело е производна форма на мия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).