миела

Речник на българския език

1. миела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

миела е производна форма на мия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. миела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

миела е производна форма на мия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).