миел

Речник на българския език

1. миел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

миел е производна форма на мия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. миел — мин. деят. несв. прич. м. р.

миел е производна форма на мия (мин. деят. несв. прич. м. р.).