мигнела

Речник на българския език

1. мигнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мигнела е производна форма на мигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мигнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мигнела е производна форма на мигна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).