мигвахте

Речник на българския език

1. мигвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мигвахте е производна форма на мигвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мигвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мигвахте е производна форма на мигвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).