мигаше

Речник на българския език

1. мигаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мигаше е производна форма на мигам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мигаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мигаше е производна форма на мигам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).