мигахте

Речник на българския език

1. мигахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мигахте е производна форма на мигам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мигахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мигахте е производна форма на мигам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).