мигало

Речник на българския език

1. мигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мигало е производна форма на мигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мигало е производна форма на мигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мигало е производна форма на мигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мигало е производна форма на мигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).