мигали

Речник на българския език

1. мигали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мигали е производна форма на мигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мигали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мигали е производна форма на мигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мигали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мигали е производна форма на мигам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. мигали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мигали е производна форма на мигам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).