мигала

Речник на българския език

1. мигала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мигала е производна форма на мигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мигала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мигала е производна форма на мигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мигала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мигала е производна форма на мигам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мигала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мигала е производна форма на мигам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).