метяла

Речник на българския език

1. метяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

метяла е производна форма на мета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. метяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

метяла е производна форма на мета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).