метнели

Речник на българския език

1. метнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

метнели е производна форма на метна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. метнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

метнели е производна форма на метна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).