метнела

Речник на българския език

1. метнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

метнела е производна форма на метна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. метнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

метнела е производна форма на метна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).