метнел

Речник на българския език

1. метнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

метнел е производна форма на метна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. метнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

метнел е производна форма на метна (мин. деят. несв. прич. м. р.).