метнали

Речник на българския език

1. метнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

метнали е производна форма на метна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. метнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

метнали е производна форма на метна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).