метете

Речник на българския език

1. метете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

метете е производна форма на мета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. метете — повелително наклонение, мн. ч.

метете е производна форма на мета (повелително наклонение, мн. ч.).