метализирал

Речник на българския език

1. метализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

метализирал е производна форма на метализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. метализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

метализирал е производна форма на метализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. метализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

метализирал е производна форма на метализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. метализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

метализирал е производна форма на метализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).