мести

Речник на българския език

1. мести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мести е производна форма на местя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мести е производна форма на местя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мести е производна форма на местя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. мести — повелително наклонение, ед. ч.

мести е производна форма на местя (повелително наклонение, ед. ч.).