местело

Речник на българския език

1. местело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

местело е производна форма на местя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. местело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

местело е производна форма на местя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).