месило

Речник на българския език

1. месило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

месило е производна форма на меся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. месило — мин. деят. св. прич. ср. р.

месило е производна форма на меся (мин. деят. св. прич. ср. р.).