мернете

Речник на българския език

1. мернете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

мернете е производна форма на мярна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мернете — повелително наклонение, мн. ч.

мернете е производна форма на мярна (повелително наклонение, мн. ч.).