мернело

Речник на българския език

1. мернело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мернело е производна форма на мярна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мернело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мернело е производна форма на мярна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).