мержелял

Речник на българския език

1. мержелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мержелял е производна форма на мержелея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мержелял — мин. деят. св. прич. м. р.

мержелял е производна форма на мержелея се (мин. деят. св. прич. м. р.).