менкахте

Речник на българския език

1. менкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

менкахте е производна форма на менкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. менкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

менкахте е производна форма на менкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).