менкала

Речник на българския език

1. менкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

менкала е производна форма на менкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. менкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

менкала е производна форма на менкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. менкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

менкала е производна форма на менкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. менкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

менкала е производна форма на менкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).