менил съм

Речник на българския език

1. менил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

менил съм е производна форма на меня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. менил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

менил съм е производна форма на меня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).