менили

Речник на българския език

1. менили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

менили е производна форма на меня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. менили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

менили е производна форма на меня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).