менил

Речник на българския език

1. менил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

менил е производна форма на меня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. менил — мин. деят. св. прич. м. р.

менил е производна форма на меня (мин. деят. св. прич. м. р.).