менил
1.
менил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
менил
е производна форма
на меня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
менил —
мин. деят. св. прич. м. р.
менил
е производна форма
на меня (мин. деят. св. прич. м. р.).