мелите

Речник на българския език

1. мелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

мелите е производна форма на мета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. мелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

мелите е производна форма на меля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).