мезили

Речник на българския език

1. мезили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мезили е производна форма на мезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мезили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мезили е производна форма на мезя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).