мезела

Речник на българския език

1. мезела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мезела е производна форма на мезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мезела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мезела е производна форма на мезя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).